Какво е Омега-3 и DHAКакво са открили ученитеКакво са ЗвездичкиКъде може да се купи

Какво е мнението на учените

DHA и нейното фундаментално влияние върху развитието на детския мозък

Мозъкът е органът с най-голямо съдържание на мазнини. Почти 2/3 от теглото му се състои от фосфолипиди. Докозахексаеновата киселина (DHA) е основната структурна мастна киселина в мозъка, която се намира предимно в мозъчната кора – сивото вещество, в мембраните на синаптичните комуникационни центрове, митохондриите и фоторецепторите на ретината. 

По-голямата част от израстването на мозъка завършва през петата – шестата година от живота на детето. При раждането теглото на мозъка е 70% от теглото на мозъка на възрастен човек, 15% от теглото на мозъка нараства през ранното детство, а останалото развитие приключва през първите предучилищни години.3

Докозахексаеновата киселина (DHA) е есенциална мастна киселина. Есенциалните мастни киселини не могат да се синтезират в тялото, но те са необходими за поддържането на оптимално здраве.

По време на бременност, ембрионът е изцяло зависим от снабдяването с DHA от майката. Докато ембрионът се развива, плацентата транспортира арахидонова киселина и DHA от майката към него. В следродовият период, необходимото количество на DHA се набавя чрез майчиното мляко, а в годините до предучилищната възраст, най-вече чрез консумация на риба, богата на омега-3 ненаситени мастни киселини – скумрия, сьомга, сардини – и рибeно масло.3

Според Световната здравна организация и Организацията за храните и селското стопанство (FAO), бременните жени трябва да приемат поне 2.6 г омега-3 ненаситени мастни киселини и от там 100–300 мг DHA дневно, за да се осигурят нужните количества за плода и новороденото по време на кърмене. Допълнително проучване е показало, че децата на майки, които приемат есенциални мастни киселини и DHA, имат по-висок резултат на тестове за интелигентност и по-добро психомоторно развитие. Освен това е доказано, че DHA повишава нивото на невротрансмитера серотонин и на веществото, което подобрява паметта - ацетилхолин.3

Включването на омега-3 ненаситени мастни киселини в менюто помага да се подобри концентрацията 6; освен това е доказано и подобряването на четенето и правописа 7, както и на здравословното състояние на мозъка, на реактивността и мозъчната дейност.8 Потвърдена е връзката между нивото на докозахексаеновата киселина в кръвта и по-високите резултати от тестове по слушане и разбиране, както и увеличаване на речниковото богатство.8
Приемът на есенциалните мастни киселини и DHA по време на предучилищния период има положителен ефект от гледна точка на предотвратяване на проблеми с концентрацията, дължащи се на хиперактивност, а освен това повишава способността за учене и подобрява учебната дейност като цяло.3

Няколко проучвания са доказали, че определени физически симптоми, съобщени при случаи на синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието са подобни на симптомите, наблюдавани при животни с дефицит на есенциални мастни киселини и при хора, лишени от есенциални мастни киселини. По време на кръстосано проучване с 6-12 годишни момчета е доказано, че 53 от тях, със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието са имали значително по-ниско ниво на есенциални мастни киселини в плазмата.1

Хиперактивността е диагноза, използвана за деца, които са невнимателни, импулсивни и хиперактивни. Причината за възникването на синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието е неизвестна при много деца.

Някои от основните характеристики, които са типични за деца със  синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието са:

  • Липса на концентрация – фокусирани върху едно нещо за кратки интервали от време, по-бавни рефлекси, проблем с повтарящи се или скучни задачи, двигателни дефекти; 
  • Прибързаност – бърза, неадекватна реакция, неправилно разбиране на собствените чувства (често и неспособност да ги обясни с думи), също така децата имат по-ниска самооценка и повишена чувствителност;
  • Хиперактивност – ненужни, прекалени движения, повишена вербална комуникация (от гледна точка на обем и количество, дейностите често са съпътствани от звуци или коментари) 5.

Друго проучване доказва, че добавянето на омега-3 мастни киселини спомага за намаляването на симптомите на хиперактивност при децата с проблеми при заучаването. В това проучване, авторите тестваха предположението, че сравнителната липса на полиненаситени мастни киселини може да доведе до условия за определени поведенчески проблеми и проблеми с ученето, свързани с хиперактивността и липсата на концентрация. 2
Референции:

  1. Burgess J. R., Stevens L., Zhang W., Peck L. Long-chain polyunsaturated fatty acids in children with attention-deficit hyperactivity disorder. Am J Clin Nutr 2000; 71 (suppl): 327S–30 S.
  2. Hrubá D. Problems of hyperactive children with concentration disorders: probable determinants and possibilities for prevention. 2nd School and Health 21 Conference, Brno 2006.
  3. Richardson A. J., Puri B. K. A randomised double-blind, placebo-controlled study of the effects of supplementation with highly unsaturated fatty acids on ADHD-related symptoms in children with specific learning difficulties. Progress in Neuro-Psychopharmacology and Biological Psychiatry 26 (2002): 233–239.
  4. Singh M. Essentials Fatty Acids, DHA and Human Brain. Indian J. Pediatr 2005; 72 (3): 239–242.
  5. Ryan A. S., Nelson E. B. Assessing the Effect of Docosahexaenoic Acid on Cognitive Functions in Healthy, Preschool Children: A Randomised, Placebo-Controlled, Double-Blind Study. Martek Biosciences Corporation, Columbia, Maryland.
  6. Hrubá D. Problémy hyperaktivních dětí s poruchami soustředění: pravděpodobné determinanty a možnosti prevence. 2. konference Škola a zdraví 21, Brno 2006.
  7. Fontani G, Corradeschi F, Felici A, Alfatti F, Migliorini S, Lodi L. Cognitive and physiological effects of Omega-3 polyunsaturated fatty acid supplementation in healthy subjects. Eur J Clin Invest. 2005 Nov;35(11):691-9
  8. Richardson AJ, Montgomery P. The Oxford-Durham Study: A Randomized, Controlled Trial of Dietary Supplementation With Fatty Acids in Children With Developmental Coordination Disorder. Pediatrics 2005; 115; 1360-1366.
  9. Kidd PM. Omega 3 DHA and EPA for cognition, Behavior, and Mood; Clinical Findings and Structural -Functional Synergies with Cell Membrane Phospholipids. Alternative Medicine Review Volume 12, Number 3 2007.

КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ – Науката в подкрепа на DHA

1. DHA е преобладаващата структурна мастна киселина в Централната нервна система и ретината, и нейното присъствие е от изключителна важност за развитието на мозъка. Препоръчва се бременните и кърмещите жени да приемат поне 2.6 г омега-3 мастни киселини и 100 – 300 мг DHA дневно, за да осигурят достатъчни количества от ценните мастни киселини за плода и кърмачетата. Последващи проучвания показват, че децата на майки, които са приемали допълнително EPA и DHA, имат по-висок резултат при оценка на умствените способности, психомоторно развитие, координация очи-ръце и изострена стерео чувствителност на 4 годишна възраст. Приемът на EPA и DHA по време на предучилищния период също може да има положителна роля в предотвратяването на  синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и за подобряване способността за учене и академично представяне (Singh 2005).

2. Мозъкът съдържа приблизително 40% полиненаситените мастни киселини (ПНМК), а 60% от тях са в ретината. Почти 50% от теглото на невронните мембрани  се образува от DHA. Арахидоновата киселина, EPA и DHA, заедно с други значими за мозъка микронутриенти като витамин B комплекс, витамин C, витамин E, йод, желязо, цинк, мед, таурин и холин, са изключително важни за развитието на мозъка и за неговата цялост и функционалност (Singh M, 2003).

3. Доказано е, че DHA намалява нивата на тромбоксаните (TXA2) и повишава нивото на някои простагландини (PGI2), което води до подобрена утеро-плацентарна перфузия и набавяне на кислород, вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове) и понижаване вискозитета на кръвта. Има намален риск от развиване на токсемия на бременността при майки, които са получавали добавки от DHA. Последващи изследвания са показали, че деца, родени от майки, на които е включена в диетата DHA, показват по-добри резултати при умствена дейност и високо ниво на стереопсис (стереоскопично зрение) и изострена стерео чувствителност на 4 годишна възраст (Helland IB et al. 2003, Williams C et al. 2001).

4. Рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на ефектите на добавка с полиненаситени мастни киселини върху симптоми, свързани със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), при деца със специфични проблеми в обучението.  

При това проучване, авторите изследват тезата, че относителният недостиг на полиненаситени мастни киселини (ПНМК) може да стои в основата на някои от поведенческите проблеми и проблеми с обучението, свързани със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). В продължение на 12 седмици децата в третираната група са получавали добавка, съдържаща както n-3, така и n-6 ПНМК, за да се осигурят следните ежедневни дози: EPA 186 mg, DHA 480 mg, гама-линоленова киселина 96 mg, витамин E  60 IU, цис-линоленова киселина 864 mg, арахидонова киселина 42 mg и масло от мащерка 8 mg. В същото време плацебо-групата получава зехтин. Добавките ПНМК очевидно намаляват симптомите, свързани с ADHD, при деца със специфични проблеми при обучение.(RichardsonA.J., PuriB.K.)

5. Визуална, когнитивна и езикова оценка на 39 месеца: Последващо изследване на деца, хранени с формули, съдържащи дълговерижни полиненаситени мастни киселини до 1-годишна възраст.

Докосахексаеновата киселина (DHA) и арахидоновата киселина (AA) са дълговерижни полиненаситени мастни киселини, които се съдържат в майчиното мляко и вече се добавят към изкуственото мляко за бебета. Тяхното значение при храненето на бебетата беше доказано от бързото натрупване на тези мастни киселини в мозъка по време на първата година след раждането, доклади върху по-доброто интелектуално развитие при кърмените деца, и признаването на физиологичното значение на DHA за зрителната и нервната система на животните. (Auestad N., Scott DT., Janovsky J.S., Jacobsen C., Carroll RE. , Montalto M.B., Halter R., Qiu W., Jacobs J.R., Conner WE., Conner S.L., Taylor J.A., Neuringer M., Fitzgerald K.M., Hall R.T.)